Нещата от живота . Фото
Търговищки истории
On 14.08.2015 by ElitsaСпоред психолози, ако едно приятелство продължи повече от 7 години, много вероятно е то да продължи цял живот.
Ето ни, 3 пъти по 7 години по-късно, все още ни е хубаво да сме заедно, понякога няма нужда да си казваме нищо. А когато се заприказваме, няма значение от колко време не сме се виждали, разговорът продължава, все едно сме го започнали вчера…
А днес, децата ни играят заедно с нас, рисуват с тебешири, събират камъчета, гонят се, смеят се, карат тротинетки, прегръщат буболечки…
Как правя... . Нещата от живота
Ем-а-ес-а-са, стражари и апаши в тъмното или кратка историйка за нашия блок. Плюс упражнение по плетене на гривни.
On 15.03.2015 by ElitsaРовейки се в Pinterest на лов за идеи, забелязах, че пак се връща модата на плетените гривнички, които правехме от конци за гоблени едно време. Как сме им казвали тогава не помня, но сега се наричат гривни на приятелството (friendship bracelets) и се разменят между приятелки, като знак, че са си близки.
Естествено, веднага се пренасям в детството, когато плетяхме и носехме по 5-6 гривнички на всяка ръка и се чудя дали още мога да ги правя. Аз така и не се научих да карам колело като хората, нито можех да играя добре на “ръбче” и на “народна топка”. За сметка на това, бях майстор на ластика и на плетените гривнички. Сума ти и метри конци за гоблени в най-различни цветове са минали през моите ръце… Всякакви модели плетях – тесни, широки, спираловидни, V-образни. По поръчка, за подарък… Изтръсквам уменията от прахта и отивам да купувам конци. Ще опитам да направя трите вида, които помня, да видим какво ще се получи.
Но първо… искам да споделя една много малка част от онова време.
—
Нещата от живота . Разни
Моите баби
On 09.03.2015 by ElitsaСпомените от двете ми баби са детски спомени – фрагменти от слънчеви сутрини със закуска от мекици, филийки със сирене, печени на печка с дърва, домашно сладко; игри с юрдечета, пиленца, зайчета;игри в хладни стаи с прашни ракли, пълни със съкровища; ядене на слънчеви домати, домашно кисело мляко и сирене; чекмеджета, пълни с кълбета прежда, куки, платове и парцалки.
Двете ми баби бяха различни една от друга, дори така ги и наричахме – “градската” и “селската”. В същото време – всяка една е вплела толкова черти от характера си в мен, че понякога се чудя кое от коя съм взела.