А първи юни е денят на дететооо

Като всяко дете на 80-те, аз съм прекарвала летата си на село. Входът към къщата минаваше през един закрит коридор, завършващ с голямо стъпало. С дядо често сядахме там да ми чете приказки и да си говорим. Тогава си мислех, че песента „Тече, всичко тече,времето няма ПРАГ и ни влече“ е написана за този праг и си представях как ще се кача на него, когато времето потече, че да не ме намокри…Така го чувах – “праг”, вместо “бряг”. Явно не съм искала да стана моряк, дори капитан. Исках да стана балерина или учителка. Вероятно е да съм искала да стана и балерина-учителка. През деня преподаваш, вечер ходиш на сцената. После исках да стана деДектив. По цели лета “разследвахме” случаи на село, сред бостаните и житата с брат ми и с братовчедите. Побърквахме дядовците, които пазеха дините. Е, не е като да не сме крадвали по някоя диня. Или тиква, за да я хвърлим отвисоко и да видим как се пръска. Но рядко, ние бяхме много добри деца. Послушни не, но добри по душа. Сега сме възрастни и пак не слушаме, но още сме си добри.

***

Косето в момента е на три и иска да стане голям колкото мечока от Маша, засега няма други творчески планове и това му е достатъчно. Иначе обича да пее и да танцува. Разпява се класически: “мамомимемуууу”. Иска да свири на пиано. На приложение на телефона ми, понеже нямаме истинско. Свири гамата и пее: “до-ле-ми-па-со-ла-си-доооо”. Досиласопамиредооооо.

***

Честит празник на всички, които са се опазили от времето. Качвайте се на стъпалото по-често, да не ви намокри. Разпявайте се, макар и само под душа. Бъдете като мечока на Маша – силни и добри. Не се сърдете на малките си машенки, когато наводнят къщата, залеят лаптопа с кафе или обърнат всичко върху масата.

***