Как прекарах отпуската или десет начина да изкъпеш дете със счупен крак
On 03.10.2016 by ElitsaЗаконът на Мърфи за Отпуските и Празниците (ЗМОП) гласи: най-големите инциденти се случват точно преди да заминеш на внимателно планираната почивка. Банско? Гърция? – да, да – планирайте си, обаче лошият късмет е планирал вместо вас и детето чупи крак в деня преди заминаването.
Оттук нататък следват:
1.Болница, рентген, гипс.
2.Отменяне на резервации.
3.Подробен разказ какво е станало и какво следва на всички заинтересовани.
4.Три седмици (двадесет и един дни и нощи) живот с едно дете с гипсиран крак, което адски бързо се усети, че щом не му даваш да се движи, значи си му роб и ще правиш каквото каже и то ВЕДНАГА, иначе слиза от дивана! Дори и с ограничения си речник на 2,9 годишен, Мъничък успяваше да ни командори доста успешно, като се почне с “дай изгланицата ей там”, ” дай бизалката”, “тати, купиш шоколадово ийце”.
Всъщност, няма десет начина да изкъпеш дете със счупен крак. Има само един и той трудно може да се нарече “къпане”. Миеш от коленете нагоре, колкото можеш, докато другият родител го държи като нещо с много пипала, a малката сепия се мята и крещи. Но къпането е една много малка част от цялата одисея.
Самият процес на оздравяване на счупеното и на полудяване на родителя също преминава през няколко етапа:
1.Първите 4 дни – критични, умопобъркващи.
Детето трябва да седи НЕПОДВИЖНО! с изправен или вдигнат крак, за да не се получи оток.
Правила и помощни средства за справяне със ситуацията:
-Подкупи, под формата на бонбонки (дават се една по една, под стриктен родителски контрол), близалки (ужасът на зъболекаря, но в случая идеални, защото са евтини и свършват бавно), шоколадови яйца (при криза). В никакъв случай да не се дава цялото яйце или цялата кутия с бонбонки – биват изядени за отрицателно време и се иска още до припадък!
-Подаръците да са задължително такива, които предполагат тихи и кротки занимания – пластелин, скицници с моливи, пастели и миещи се флумастери. Водни бои НЕ Е добра идея! Колички и други предмети, предизвикващи пориви за бягане и скачане също НЕ СА добра идея! Всъщност и шоколадовото яйце не е толкова добра идея, особено вечер, преди сън.
-Телевизия – и без това у дома почти по цял ден припяваме на Бейби Тиви. Едва ли още някое и друго филмче ще ми навреди на номинацията за Родител на годината, след всичко дотук.
2. Следващи 17 дни – интересни, изпълнени с внезапни микроинфаркти.
Детето МОЖЕ ДА СЕ ДВИЖИ, даже е препоръчително. Предписанието на лекаря гласи: Слагате голяма джапанка и да почва да ходи. Супер, ще кажете. Обааааче… детето не иска да ходи, детето иска да се катери, да скача, да тича, да изкачва и да слиза по стъпала и да прави кълбо напред.
Правила и помощни средства за справяне със ситуацията:
-Вино. Без лекарско предписание – по (минимум) една чаша, вечер. Защото сутрин на гладно е малко несериозно, все пак трябва да внимаваме детето да не си счупи и нещо друго.
-Шоколадът също действа добре, но трябва да се криеш от детето и да си го ядеш сам, за да не будувате до 1 часа (справка т. 1).
3. Бонус – денят за махане на гипса
всъщност е първи ден от поредица от 4 празнични дни, така че ще се чака още малко. Степен на полудяване на родителя – делириум, с надежда за оздравяване. Дотук вече детето се е движило достатъчно, скачало е и е падало толкова пъти, че вече не подскачате при всяка екстремна ситуация. Гипсът очевидно е здрав и си върши работата. Пък и какво са още четири дни и нощи на внезапен удар с гипсиран крак в ребрата в най-сладката част на нощта. Сякаш пък в последните 2-3 години сме спали непробудно…
Правила и помощни средства за справяне със ситуацията:
-Следва се режимът от предходните дни – вино + шоколад.
-За щастие празничният пакет почивни дни включва пътешествие с посещение на баба и дядо, игри в детски кът и изобщо “излизам да се видя с приятелки, радвайте му се на воля”.
4. Ден на махане на гипса.
Опашка от още 15 деца в Пирогов – четири със счупен крак, останалите със счупени ръце, едно със счупен пръст. Махането на гипса е съпроводено с по-голям рев, отколкото поставянето му, а и от самото счупване на крака.
Правила и помощни средства за справяне със ситуацията:
-Шоколадови яйца за цялото семейство!!!
-и сън, най-накрая сладък спокоен сън.
В заключение искам да благодаря на Дора изследователката, Рибки гупи, Чарли и числата, Искрица и Сияйница, и всички останали герои, знайни и незнайни, които ангажираха вниманието на детето в моментите, в които аз не можех, на всички, които му донесоха подаръци и идваха на гости, за да го разсейват на баба му и дядо му – за глътката свеж въздух, която ми осигуриха в последните дни и – разбира се – на другото родителско тяло – за търпението и за това, че осигуряваше редовно големи количества от изисканите субстанции.
Колкото и полезен и (донякъде) забавен опит беше това, категорично не искам да се повтаря, благодаря! Там, който трябва, да си отбележи.
Нужно е да се учреди Орден за великото търпение на Мама! На тати-поне един Медал за съпричастност и помощ в трудните моменти! И с пожелание да “донесат” поне едно братче или сестриче, за да има Детето с крачето в гипс да играе на воля! Бъдете здрави, весели и щастливи,мили родители, и ти , малко детенце, вече със здраво краченце!
Много забавна статия! Важно е човек да не загубва чувство за хумор и в тежките моменти 🙂 аз съм с близнаци на 3 седмици и единия е с два гипса на краката които не харесва… също не е лесно, но важното е да се лекуват децата 🙂